Централата е проектирана от “Топлоенергопроект” – гр. Москва, съвместно с “Енергопроект” - гр. София.

 

През първия етап от 1959 – 1962 година е построена топлофикационната част, състояща се от:

- шест барабанни парогенератора тип БКЗ 210/140 - производство ФВ на Барнаулският котлостроителен завод;

- четири турбини тип – 50-4, ВПТ произведени от Турбомоторен завод в гр. Екатерининбург;

- Сушилен цех за предварително подсушаване на въглищата. През втория етап, който обхваща периода 1963-1964 година е построена кондензационна част на централата и се състои от два блока по 150 МW с четири правотокови парогенератора ПК-38-1 и две турбини К-150-130.

В периода 1988 – 1990 година е преустановена експлоатацията на кондензацинната част и в последствие са демонтирани четирите парогенератора, двете турбини и осем броя сушилни установки.

През 1998 година останалите сушилни установки са изведени от експлоатация, и се премина на нова схема: гориво състоящо се от сурови въглища и обогатено енергийно гориво.

Топлофикационната част на централата се състои от четири промишлени пароотбори за нуждите на "Брикетопроизводство" за производство на брикети за битови нужди.

Клон "Електропроизводство" разполага със следните мощности:

- шест барабанни парогенератора тип БКЗ-210-140-ФВ, производство на Бернаулският котлостроителен завод с параметри на прегрятата пара l =5350С и р=137bar. Същите работят в колекторна схема и могат да захранват всеки по отделно и всички заедно чрез главен парен колектор инсталираните турбогенератори;

- четири турбини тип ВПТ-50-4, произведени от Турбомоторен завод в гр.

Екатерининбург;

Топлофикационната част на централата се състои от промишлени два отоплителни пароотбора за нуждите на "Брикетопроизводство" за производството на брикети и за отопление на гр.Гълъбово. Номиналния промишлен пароотбор е 118 т/ч.

В електроцентралата са монтирани парогенератори тип БКЗ-210-140-ФВ, барабанни с естествена циркулация, П-образна компановка и двустранно (по в-х) отвеждане на димните газове. Проектирани са за изгаряне на нискокалорични лигнити с разчетна калоричност - 2200 ксаl/кg.

Турбините са четири броя тип ВПТ-50-4 - активни с номинална мощност 50 MW при 3000 об/мин. с производствен и два отоплителни пароотбори. Генераторите са тип ТВ 60-2 с номинална мошност 60 МW и напрежение 6 кV, тип ТВ 60-2 – произведени в завод “Електросила”-Санкт-Петербург. Силовите трансформатори са двунамотъчни, тип ТДГ-60 000/110 – 2 бр. и тип ТДГ- 75 000/110 – 2 бр. Разположени са в открита разпределителна уредба – ОРУ 110кV. От ОРУ – 110кV става изнасянето на производствена ел.енергия за подстанция “Марица-изток”-гр.Гълъбово и за рудник “Трояново-3”.

Турбогенератори 1 и 2 са двата захранващи източника на Главната Разпределителна Уредба - ГРУ 6 кV. От разпределителната уредба ГРУ се захранват други големи местни потребители на електроенергия като Базата за ремонт на електрообурудване-гр.Гълъбово и помпената станция на ТЕЦ “Марица-изток 3”.

Управлението и контролът на електрическите съоръжения се осъществява от командна зала, разположена в сградата на ГРУ - 6 кV/главна разпределителна уредба/, на територията на ОРУ/открита разпределителна уредба/.

Системата за сгуропепелоизвозване е хидравлична. Транспортирането на пепелината от багерна помпена станция до шламохранилището се извършва с багерни помпи тип ПХ-300 и помпи тип "НЕВЕRМАN" 350/630.

Шламохранилището е разпределено на пет самостоятелни секции. В настоящият момент пепелината се налива в две от секциите, а останалите три са тампонирани.

Системата за сгуропепелоизвозване е затворена. От сгуроотвала през утаечни приемни шахти по събирателен колектор и две помпени станции, избистрената вода се връща в електроцентралата за повторна употреба.

В шлакохранилището се извозва и шлак от шламова помпена станция на

Брикетопроизводство.

За технологичните нужди на електроцентралата се черпи вода от язовир "Розов кладенец".

За целта е построена циркулационна помпена станция с монтирани пет вертикални пропелерни циркулационни помпи тип ОП 2-110-50. В химичния цех на "Брикел" ЕАД се извършва производство на химически обезсолена вода и контрол на води, отложения, разтвори, газове и масла от всички етапи на технологичната схема. Водоподготвителната инсталация е тристепенна- предварителна коагулация, декарбонизация и филтриране. Производителността на инсталацията е 165т/час обезсолена вода. Важно звено в технологичния процес на "Брикел" е лабораторията за анализ на води и масла. Лабораторията извършва анализи на води по показатели: твърдост, алкалност, киселинност, силикати, въглероден двуокис, специфична електропроводимост, фосфати, нефтопродукти, разтворими вещества и др. При анализа на масла лабораторията измерва пламна температура, съдържание на водорозтворими киселини, механични примеси, киселинно число. Измерванията са в съответствие с изискванията на стандартизационните и други нормативно-технически документи.

В химичен цех се извършва дълбоко обезсоляване на водата, доставена от река "Сазлийка". Тя преминава през следните етапи: варова декарбонизация и коагулация; механично филтриране; първа и втора степен на катийониране и анийониране; обработка през филтри със смесено действие. Водоподготвителната инсталация работи на колекторна схема.

"БРИКЕЛ" ЕАД се захранва с източномаришки енергийни въглища, както от рудник "Трояново-1" така и от рудник "Трояново-3".

На входа на централата са монтирани два (2) броя електронни ж.п. везни, посредством които се измерват 100% всички пълни и празни композиции.

Изграденото въглищно стопанство се състои от покрито жп разтоворване, кофачни верижни питатели-изгребвачи, система от сдвоении ГТЛ и дробилки – едро и ситно дробене.

Въглищният склад, състоящ се от две фигури има вмистимост до 100 х.т. Както оформянето, така и изгребването на въглищата от фигурите се извършва посредством система от ГТЛ и булдозери.

Поради специфичните характеристики на високобаластните, нискокалорични и с високо съдържание на сяра източномаришки лигнити, в централата е внедрена по проект схема за предварително смесване на въглищата с брикетируеми лигнитни въглища.

В барабанни сушилни влагата се намалява с 14-15% и едва след това, след раздробяване до едрина 25мм, подсушеното гориво се подава с помощта на верижни скребкови питатели в чуковите мелници на парогенераторите. Към подсушените енергийни въглища се добавя и технологичният отпадък от Брикетопроизводство в сътношение максимум 4:1.

Освен ниската ефективност, процесът на предварителна подсушка поражда редица отрицателни ефекти, както в микро, така и в макро план – значителни разходи, запрашеност над допустимите норми; пожаро и взривоопасност и т.н. Поради тези отрицателни ефекти бе разработена нова горивна схема на централата, а именно.

Обогатено енергийно гориво (ОЕГ) т.е. подсушени брикетируеми лигнитни въглища с калоричност 3800 ккал/кг. и сурови енергийни въглища в съотношение 34-40% ОЕГ и 66-60% са горивната база на централата.

Проведените промишлени експерименти доказват работоспособността на тази схема.

Предимствата на новата схема са много - екологични, пожаротехнически и икономически.